Великденските обичаи са многообразни и много често са свързани с народните вярвания, останали от езически времена. Тъй като празникът е от най-старите християнски такива, честванията му са най-различни.
Великденското яйце се свързва с безброй обичаи като криене и търсене, чукане, търкаляне и хвърляне. В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Вярва се, че то притежава по-особена магическа сила, която може да предпазва и стимулира. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата като изрича богословия (или му бае) за здраве и жизненост: „Да си жив(а) и здрава(а), да си червен(а) като дядо Великден“. „Да си червен(а) като Великденско яйце“, „Да си здраво, бяло и червено“. След този ритуал боядисването се поема от младите жени в къщата.
В някои райони на страната с първото яйце потъркват и лицата на младите моми и невести. То се оставя на домашната икона. На Велики четвъртък следващата година по вътрешността му гадаят за бъдещето на дома и стопаните. На места първото червено яйце заравят на нивата на Гергьовден, за да я предпазва от градушка. Типична великденска практика е залепването с прясна говежда тор или прясно тесто на черупките на червените яйца върху стените и под вратите на къщата и стопанските помещения, което има предпазващо и продуциращо значение.
До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, със смрадлика – оранжева, зелено – с коприва, а жълто – с орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането (борак), ще е най-здрав през годината. Навлизането на шоколадовите яйца в обичаите, свързани с Великден е още от 18 век.
А заекът като символ също е отпреди разпространението на християнската религия. Заекът традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания — и с луната и нейните цикли. Съществува легенда, според която великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на една богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек и тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.
